Reuters: Най-ранните свидетелства за Хомо сапиенс са открити в пещерата Бачо Киро
Откъслечни костни вкаменелости и молар, открити в България, датирани преди към 45 000 години, демонстрират, че популациите на Homo sapiens са проникнали в Европа - до тогава бастион за неандерталците - по-рано от известното до момента, оповестиха учени в понеделник, представени от Reuters.
Според откривателите ДНК от петте вкаменелости от пещерата Бачо Киро в България показва, че те принадлежат на анатомично актуалните Homo sapiens. Тези доказателства позволиха спор за това кой е направил незабравим масив от артефакти на мястото, в това число каменни и костни принадлежности и висулки, направени от зъбите на пещерни мечки.
Изследването измества обратно с хиляди години идването на Homo sapiens в Европа, крайъгълен камък в историята на типа, зародил в Африка преди към 300 000 години и по-късно публикуван по целия свят.
Човешките остатъци от пещерата варират от 43 000 до 46 000 години, до момента в който обвързваните с тях артефакти са на възраст до 47 000 години, съобщи палеоантропологът Жан-Жак Хублин, шеф на отдела за човешка еволюция в Института за еволюционна антропология на Макс Планк в Германия.
„ Изглежда, че това е времето на най-ранната вълна на актуалните хора в междинните ширини на Евразия “, добави Хублин, с доказателства за съществуването на Homo sapiens относително скоро по-късно на сходни географски ширини от Моравия до Монголия.
Неандерталците към този момент са обитавали Европа в продължение на стотици хиляди години. Хублин споделя, че новите открития демонстрират, че двата типа се припокриват може би 8 000 години преди неандерталците да изчезнат.
Води се спор за това какво е обрекло неандерталците, в това число опцията нашият тип да ги е унищожил след хиляди години взаимоотношение, в това число чифтосване, което оставя незабравим отпечатък върху човешкия геном.
„ Според мен неандерталците са изчезнали от Европа поради конкуренцията с нашия тип. Това обаче не се е случило за една нощ “, споделя Хъблин, водещ създател на проучвания, оповестени в списанието Nature, дружно с второ проучване в Nature Ecology & Evolution.
Останките от животни в пещерата разкриват лов и копаене на пещерни мечки, бизони, великански елени, коне, хиени и лъвове.
Артефактите включват заострени кремъчни остриета и голям брой персонални орнаменти, в това число мънисто, направено от слонова кост на мамут и висулки от мечешки зъб. Тези висулки имат поразителни сходства с тези, направени по-късно от неандерталците в Западна Европа, което демонстрира, че нашите най-близки еволюционни братовчеди са възприели аспекти на Homo sapiens културата.
„ ДНК доказателствата към този момент са сигурни, че неандерталците и Homo sapiens са си взаимодействали, когато са влизали в контакт един с различен. На места тези взаимоотношения може би даже са били „ другарски настроени “ заради липса на по-добра дума “, споделя антропологът и съавтор на университета в Ню Йорк Шара Бейли. " Ние носим тяхното ДНК и те бяха повлияни от нашите културни нововъведения. "
Според откривателите ДНК от петте вкаменелости от пещерата Бачо Киро в България показва, че те принадлежат на анатомично актуалните Homo sapiens. Тези доказателства позволиха спор за това кой е направил незабравим масив от артефакти на мястото, в това число каменни и костни принадлежности и висулки, направени от зъбите на пещерни мечки.
Изследването измества обратно с хиляди години идването на Homo sapiens в Европа, крайъгълен камък в историята на типа, зародил в Африка преди към 300 000 години и по-късно публикуван по целия свят.
Човешките остатъци от пещерата варират от 43 000 до 46 000 години, до момента в който обвързваните с тях артефакти са на възраст до 47 000 години, съобщи палеоантропологът Жан-Жак Хублин, шеф на отдела за човешка еволюция в Института за еволюционна антропология на Макс Планк в Германия.
„ Изглежда, че това е времето на най-ранната вълна на актуалните хора в междинните ширини на Евразия “, добави Хублин, с доказателства за съществуването на Homo sapiens относително скоро по-късно на сходни географски ширини от Моравия до Монголия.
Неандерталците към този момент са обитавали Европа в продължение на стотици хиляди години. Хублин споделя, че новите открития демонстрират, че двата типа се припокриват може би 8 000 години преди неандерталците да изчезнат.
Води се спор за това какво е обрекло неандерталците, в това число опцията нашият тип да ги е унищожил след хиляди години взаимоотношение, в това число чифтосване, което оставя незабравим отпечатък върху човешкия геном.
„ Според мен неандерталците са изчезнали от Европа поради конкуренцията с нашия тип. Това обаче не се е случило за една нощ “, споделя Хъблин, водещ създател на проучвания, оповестени в списанието Nature, дружно с второ проучване в Nature Ecology & Evolution.
Останките от животни в пещерата разкриват лов и копаене на пещерни мечки, бизони, великански елени, коне, хиени и лъвове.
Артефактите включват заострени кремъчни остриета и голям брой персонални орнаменти, в това число мънисто, направено от слонова кост на мамут и висулки от мечешки зъб. Тези висулки имат поразителни сходства с тези, направени по-късно от неандерталците в Западна Европа, което демонстрира, че нашите най-близки еволюционни братовчеди са възприели аспекти на Homo sapiens културата.
„ ДНК доказателствата към този момент са сигурни, че неандерталците и Homo sapiens са си взаимодействали, когато са влизали в контакт един с различен. На места тези взаимоотношения може би даже са били „ другарски настроени “ заради липса на по-добра дума “, споделя антропологът и съавтор на университета в Ню Йорк Шара Бейли. " Ние носим тяхното ДНК и те бяха повлияни от нашите културни нововъведения. "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ